21 грама

0 Posted by - 27/05/2015 - Друга поезия
Понякога е свита, до просторност.
С треперещи стени, но под стабилен.
С вибрации от минаващите хора,
беззвучност от мелодии стаила.
Прозрачна в плътността на чувствата,
загръщащи с гранитната си нежност
сърцевината ѝ – таяща спусъка
на ледения жупел от копнежи.
С раздран килим, съшиван и на кръпки,
извезан всъщност е с конци от спомени
в картини, с дирята на всички стъпки –
кои отминали, кои превърнали се в корени.
С отворена врата за свят залостен.
С градина розово – трънлива, с аромат
приканващ онзи дълго чакан гостенин
през прага да премине към дома.
И още има, пълен лабиринт.
Една душа е, друго нямам да предложа.
Привидно лека е – грама двайсет и един.
Ако не ти тежи, светът ще е възможен!

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...