Таралеж?

0 Posted by - 12/05/2015 - Друга поезия
Игла подир игла, бодли нагъсто
избили са по крехката душа.
Не можеш да погалиш нито с пръстче,
ни да усети твойта топлина.
От шум се свива, врява не обича –
заостря копията към света.
И тъй стои, дори и не наднича,
обгърнат плътно в свойта самота.
Затворен в мнима сигурност е, знам.
А иска ми се тъй да го прегърна…
И не за другите бодлите му са там –
те болка са от доверие невърнато.

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...