Когато дойде тихо вечерта
с единствена компания – умората,
прегръщаш я по пътя за дома
и кротко тръгваш си от хората.
И без това сред тях си вечно сам –
погрешка в кукления им театър.
Ненужен е дори сценичен дар!
Вглъбени в собствения си спектакъл,
в очакване на пет минути слава
от позите с лакейска ориентация,
животът някак покрай тях минава,
оставил ги без лична интерпретация.
А твоята? Върховна е в нощта,
щом встъпиш в съкровения си храм,
в прегръдките на чакаща жена
си себе си – обичан и разбран.
.
