Вътрешно

1 Posted by - 12/04/2015 - Друга поезия
Какво дели ни? Някакви си километри. 
Не десет, двайсет или сто. А хиляди. 
И пак се чувстваме – навлезли в спектри 
на мисълта, които нямат лимити. 
До мен, до теб достига топлината 
на думите, обличащи се в образи. 
Наситена със тях е тишината ни, 
а многоточието ни е като прорез, 
от който бликат скритите емоции 
в усмивки, сълзи – отрязъци душевност, 
олекотени преминават през прозореца 
на дните ни, преплитащи се с времето. 
Съпътствани от изгреви са залезите, 
в които срещаме се, някога и някъде. 
В едно присъствие избледняват белезите 
насред стаята самотна, в тишината. 
Докосването вътре е, в сърцето. 
И там остава, на пук на разстоянието. 
Какво дели ни? Някакви си километри. 
А ни сближава и дори мълчанието… 

 

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...