Безброй надежди

0 Posted by - 08/04/2015 - Друга поезия
Пролет е – усещам го по соковете,
попивам настървено всяка капка.
Светлина са, плът и лимфа –
отговор на ненанситната ми жажда.
Криволичещо достигат всеки ъгъл
и ме изпълват бавно с истини горещи,
опиват ме със спомени за пролети
отминали, завърнали се, предстоящи.
И дъхави, като дълбоко впити корени,
на цветни ветрове и ароматни капки.
На дъжд от слънце, лунни серенади
на ухажори, придружени от светулки
и смехове, звънтящи из полята тревни
сред опрашващи криле на пеперуди,
в многоцветната феерия на дъгата
пропиваща земята с’ свежестта си.
И съм тъй набъбнала – до пръсване,
побрала паметта за всяка пролет.
Неистово желанието е за възкръсване
на тези спомени в живот реален,
че пуквам се, разлиствам бели листи
и с ирисите розови проглеждам.
Разпъпила съм сред безброй надежди –
цъфтящи белоцветни вишни.

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...