НЕРАЗДЕЛНОСТ

0 Posted by - 17/03/2015 - Любов, Любовна поезия
От пяната на морските вълни
се раждам, сякаш съм Венера –
под погледа на твоите звезди
и жаждата ти лунна ме превзема.
Усетила безбрежна самота
и повей лек, рефрен на тъжна песен,
обгръщам те с ефирния воал,
дарявайки с целувка свойта нежност.
И тръпнеща под твоето докосване,
ръцете вплитат пръсти ненаситни.
Не виждаш ли? Излишни са въпросите.
Душите сродни се намират винаги.
Копнежите с мечтите споделени,
надеждите и вярата във другия
насищат самотата с неразделност.
Не я прокуждам, изпълвам я с безумия…
Като това, да срещна теб.

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...