ВОДОПАД

0 Posted by - 16/03/2015 - Друга поезия
По ресните на покрива сълзят водопади
От дъжда непрестанен, плач небесен и жаден
За мъст закъсняла, утоляваща горест.
За удавника късно е, няма прошка без доблест.

 

 

Related posts:

Непоискани
Докогато те разкъса на две свободата
Гърбът ми

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...