Земетръс

0 Posted by - 11/01/2015 - Любов, Любовна поезия
Разкриваш се бавно, необятна вселена. 
И ме прегръщаш с твойта забрава. 
Докосвам звездите ти, в светлина озарена. 
И магия в звезден прах завладява ме. 
***
Казват от разстояние, че виждаш по – ясно. 
И картината е стойностна в цялото.
Но да познаеш в детайл е прекрасно. 
Откриваш вълшебството на невидяното. 
***
Да се слееш с тишина говоряща е приказно. 
На нощта ти намерих се в центъра. 
От мечтание превърна се в реално и истинско. 
И ме разтърси.
Като на земетръс в епицентъра!

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...