Закодиран

1 Posted by - 09/01/2015 - Любов, Любовна поезия
Дали те обичам?
И смееш да питаш!
Та с твоето име започнах да дишам.
Стаеният дъх
и треперещи пръсти
не можеш да видиш по листа написан.
Горчивата капка
с гореща тревога
как плахо таи се в ъглите на погледа,
когато те няма
и празни са дните –
топлината намирам единствено в спомена.
Безумната радост
и лудо препускане
от дума на дума в непонятни брътвежи,
когато до мен си
и знам, че оставаш,
и сбъдваш ми всичките тайни копнежи.
Тишината уютна
на мълчаната нежност,
когато страстта преди е горяла.
И сладката песен
на сърцето ми влюбено,
щом само присъстваш – и чувствам се цяла.
Внезапната ярост
и свити юмруци,
когато опасност над света ти надвисва.
Въоръжена със вяра
и с доспехи от истина
да те браня готова съм в’ всякаква битка.
Дали те обичам?
Не знам, не личи ли?
Не можеш да видиш по листа написан.
Единствено букви,
препинателни знаци…
И в тях закодиран е целият смисъл!

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...