Душевен кръст

2 Posted by - 21/12/2014 - Друга поезия
Прегърбен ли си, нещо ти тежи.
На тайната теглото е огромно.
Сами товарим се и ни личи,
а да ни е леко не е никак сложно.
Какво ти трябва – някой като теб.
Да вярва в неизречените думи.
А казаните да приеме с жест,
скъсяващ разликата помежду ви.
Да може тайната да проговори
и себе си да иска да разкрие.
Отваряйки сърцето безусловно,
с любов и топлина да се покрие.
Най-после истинската същност
да разцъфти, защото е разбрана.
Да отлети страхът, че може да е късно
и капчица съмнение да не остане.
И в търсене на другият достоен,
прегърбени си носим кръста.
А кръстът е на ключ подобен,
душевните ни тайни е отключващ.

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...