Прегръщам те…
Притискам си възглавницата,
да мога да запълня само част
от липсата ти…
Колкото и странно да е
усещам те за миг…Не e достатъчно.
Тогава се обръщам
и си там,
за нуждата ми отговор си ти.
И без да губя време те обгръщам,
въздишайки потъвам във мечти.
Прегръдката ти…
Тя е моята броня.
Небрежно лека топлина, любвеобилна.
Остава и след теб… И тази воля
светът да скрия в дланите ти силни.
.
