Очаквайки

0 Posted by - 26/11/2014 - Друга поезия
Ъглите в тъмното са само мои,
светът ми с тях по-малко е безумен.
И паяците в мрачните усои
пак мои са, предат тъга безшумно.
С косите ми творят дантели –
ефирен шал, загърбващ самотата
на раменете ми, тъй залинели,
понесли тежестта на тишината.
Надплитам мислите си бавно –
в живота бързината е родилка сляпа,
очаквайки с търпение отдавна
изчезналата топлина на светлината.

 

Кажи си мнението

Loading Facebook Comments ...

No comments

Leave a reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.