Без жалост

0 Posted by - 18/11/2014 - Друга поезия
Превключила съм си командите на „разум“,
претеглям всяка нова покана.
Думите благи ми звучат някак празно –
само черупки кухи останаха.
Натроших ги яростно, разбих ги на прах.
Разпилях ги по поетия път.
Така само нозете ми ще стенат от тях
ако прободат ме и закървя.
Но сърцето остава далеч, незасегнато.
Всяка атака отива нахалост.
А душата все още си търси потребното,
но…
останах без капчица жалост.

 

Кажи си мнението

Loading Facebook Comments ...

No comments

Leave a reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.