Шанс за себе си

0 Posted by - 11/10/2014 - Любов, Някакви мисли по никое време
Запознаване, опознаване, любов, връзка, дълбоко опознаване, промяна, измяна, нараняване, край на връзката, самота, страх.
Когато си дал себе си, последствията са разрушителни. И всичко спира, емоционалният живот е в застой.
Минава време, зарастват раните, болката отшумява, а застоят остава.
Защо?!
Не заради страхът от обвързване, а заради нашата самонадеяност. Онази, която ни кара да вярваме, че „знаем“.
Защото винаги „знаем“, нали?
Че ще ни наранят, че ще ни излъжат, че ще ни предадат, че ще ни изоставят… отново.
Страхът да се впуснем в каквато и да е връзка е само последствие. Или ако има някакво зачатие на такава, я прекъсваме още в зародиш, защото „знаем“…И не даваме шанс.
„Знаем“ за другите винаги повече от тях самите и ги съдим според предишни опити. В същността си не е грешно – опитът е ценен, израстваме чрез него. Ако не забравяме едно обаче – не всички са еднакви. Но тази самонадеяност… колко е сладко това да „знаеш“ как някой ще се държи спрямо теб – дава ти една измамна сигурност, едно малодушно спокойствие зад стените на страхливото самотно съществуване.
Няма смисъл в това, не го виждам. Това е лесният начин – да снабдиш всички покрай теб с еднопосочен билет за далечна дестинация. Не е ли по-добре да се опита трудния начин – да подариш този билет на самонадеяността. Страхът едва ли ще замине заедно с нея. Но ще се освободи място за Надеждата. А като съюзник тя е за предпочитане, дава шанс. На нас самите.

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...