Съучастник

0 Posted by - 19/05/2014 - Любов, Любовна поезия
Луната бавно, бавно се закръгли.
Отстъпи срамежливо тъмнината.
Остана скрита само в мойте Ъгли,
грехът където среща тишината.
Воалът на ефирните лъчи
положи нежна ласка на лицето ми.
Видя върху му колко си личи
как трепне във очакване сърцето ми.
Потръпна и лъчът, и в миг угасна.
Дочула вероятно мойте думи:
„Пази ни от свидетели, прекрасна“,
Луната скри що стана помежду ни.

 

Кажи си мнението

Loading Facebook Comments ...

No comments

Leave a reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.