Не е случайно

0 Posted by - 04/04/2014 - Любов, Любовна поезия
Не е случайно, тук сложила е пръст съдбата.
Не може току тъй да ме четеш
и да ме прегръщаш – не тялото, душата.
И тайните ми лесно да прозреш.
Да ме събличаш – ненужни са превземките
и маските от поза на страха.
Говоря с теб – е като да говоря с мене си,
с онази „аз“, невидимата за света.
Ще се обърна с гръб и няма да те гледам.
Оставям ти се, водена с гласа.
От моя глас поведен ме последвай,
аз също искам да те съблеча…
Не е случайно, не искам и да бъде.

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...