ЩОМ ДА ЗАГУБИШ НЯКОЙ ТЕ Е СТРАХ

0 Posted by - 09/01/2014 - Друга поезия, Любов

Пресечен дъх, зеници разширени,
внезапен студ и бледост, пустота.
И мислите във миг опустошени,
в парализа запрени с немота.

Светът се смачкал в точица една
и свил е всеки порив на надежда.
И въздухът промъква се едва,
а силите ти само те подвеждат.

Във гърлото ти паника се впива,
оплита думите, от звуците краде.
Не знаеш вече и дали те има,
дали ще бъдеш утре и къде.

През сълзи неспасяеми проглеждаш
във себе си и казваш си : „разбрах“!
Все туй ще те обзема неизбежно,
щом да загубиш някой те е страх.

Кажи си мнението

Loading Facebook Comments ...

No comments

Leave a reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.