Родила съм се падаща звезда –
самотна, без изказано желание.
По пътя си все търсех светлина,
а аз самата съм била послание.
В отговор на нечие очакване
и в търсене на моята ярка диря,
очи в небето впити до приплакване
усмихват се, когато ме намират.
Запалила искрата вътре в тях,
сърцата потопени в самота
изплуват и започват да трептят,
очаквайки отново любовта.
Огряла крачки нечии колебливи,
уверени да станат в тъмно време.
Надежда малка дала, тя крепи ги –
и всичко туй, защото вярват в мене.
.
