ЗЕНИЦИ В ПЛАМЪЦИ

0 Posted by - 30/09/2013 - Друга поезия
Все още пари, по кожата трепти,
вибрира слънчевият лъч
последен.
Заспива леко закъснял
и с него
въздъхва лятото.
На плажните чадъри се затварят
крилата сенчести,
притихват уморени.
Самотни стъпки в пясъка се вият,
от вятъра подгонени
изчезват в спомен.
И само пяната на морската вълна
прегръща този бряг
замрял внезапно.
Нашепва обещания за грях,
отдръпва се,
за да го погълне жадно.
С ухание на водорасли, с вкус на сол
целувам бавно,
с канещи уста.
Зеници в пламъци под клепките трептят,
искрата огнена
на лятото запазили.

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...