ЗЕНИЦИ В ПЛАМЪЦИ

0 Posted by - 30/09/2013 - Друга поезия
Все още пари, по кожата трепти,
вибрира слънчевият лъч последен.
Заспива леко закъснял и с него
въздъхва лятото, и с меланхолия изчезва.
На плажните чадъри се затварят
крилата сенчести, притихват уморени.
Самотни стъпки в пясъка остават,
от вятъра подгонени изчезват в спомен.
И само пяната на морската вълна
прегръща се с брега, замрял внезапно.
Нашепва обещания за грях.
Отдръпва се, за да го погълне после жадно.
С ухание на водорасли, с вкус на сол
целувам бавно този миг последен.
Зеници в пламъци под клепките трептят
с искрите летни, превърнали се в есен.

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...