ПРОСТИ СЪРЦЕ

0 Posted by - 19/09/2013 - Любов, Любовна поезия
Намерих камък, странен ми се стори-
излъчваше самотност и тъга.
И някак си подех да му говоря
свободно, с нежност – ей така.
В ръце го взех, притиснах леко длани
и дадох му от мойта топлина.
Погалих ласкаво страните му раздрани,
нашепвайки упойващи слова.
Сълза отроних, после още една.
Погълна я, попи неутолимо-
живецът в нея вътрешно го сгря,
започна да трепти неудържимо…
И в мен се счупи нещо, преобърна
света ми, трепнат колене…
Не камък, а едно сърце посърнало
обикнах за живот. Прости сърце…
Създадох кладенец от моите сълзи
в пустинната, сломена му душа.
И тоз оазис тайнствен го откри
на друга, приютена там сега.

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...