Среща

0 Posted by - 31/07/2013 - Любов, Любовна поезия
Вървях към теб, витаех сред мечти.
Летях по пътя нетърпелива
да срещна вече твоите очи,
в прегръдката ти да се скрия.
Забавих ход, видях те отдалеч.
Останах в миг омаломощена.
Дъхът замрял, пропуснат удар на сърце.
Надежда плаха на любов стаена.
Към мен направи крачка, отлетя
съмнение и всяка друга мисъл.
Ти беше там и се почувствах у дома
от твоите ръце притисната.
Целунах бузата ти леко драскаща
и вдишах аромата ти от твойта шия.
В едно със пръстите ни преплетох и съдбата.
Намерих мястото си най-накрая.

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...