Достатъчна

0 Posted by - 28/05/2013 - Друга поезия, Любов
И никога не стига…
Не стигаш и ти.
Полагаш усилия,
а липса кънти.
Отдаваш душата си,
обичаш до дъно,
в безкрая политаш
във името нечие.
Отваряш прегръдките
поднасяш и устните,
страстта не прикриваш
и се стича
в безсмъртие…
Живееш му болката,
радостта умножаваш,
въплътяваш утеха
и предлагаш забвение.
На рамото твое
полага сломено
лице уморено,
намиращ покоя.
Прокуждаш страха,
тъмата разпръскваш,
дъга от усмивки
със вяра окичваш.
Намираш и малкото
пламъче скрито
в душата ранена,
и го пазиш ревниво.
Разкъсваш си дрехата,
обличаш желания.
Завиваш загрижено
заспалото време.
Върхове покоряваш
с крака изранени,
нехайна за пътя
напред устремена.
С увереност пълна
и с надежда, че идва
онзи рядък момент,
когато си ти,
единствено ти,
присъстваща там-
на точното място
и в точното време
за единствен човек.
Но няма значение,
нищо няма значение
и ти
нямаш значение…
Каквото да казваш,
дори да показваш ,
каквото да правиш,
ти все си грешиш.
Остава невидимо,
остава безлично
усилието вложено
с неизмерна любов.
И нищо не стига,
не стига,
не стига…
Не стигаш и ти,
не си просто достатъчна…
А достатъчна има ли
една, едничка жена?

И някога, някъде
ще имаме с някого
точно това – да си бъдем
достатъчни…

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...