Инертно

0 Posted by - 15/05/2013 - Друга поезия
Инертно е слънцето днес –
не пари дори, не напича.
И вяло е някак си, свети,
а сянка не прави… поличба?
Замрял е и вятърът нещо,
полъхва едвам. Мързеливо
листото се люшка и немощно
в ответ се разпада лениво.
А изворът? Де е изворът мой
с ромолящи, искрящи води?
Станал блато е, дето в застой
събира мудни човешки съдби.
Душите угнетени протягат се,
търсят изход в безизходен път.
Че животът им, толкова тягостен,
непосилно е разпнат на кръст.
В безкрай е застинало времето,
не помръдва стрелките, небрежно.
Народът не отхвърля от себе си бремето,
чака бурята все още с надежда.

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...