Намерих си

0 Posted by - 18/04/2013 - Друга поезия
Намерих си ъгълче, скрито в душата,
покрито и носещо стари следи.
Изглеждаше някак си много познато-
удобно, уютно…тук била съм преди.
Сред тези стени от любов изтъкани,
подплатени с надежда и луди мечти,
отново открих доброта, не измами.
Мога смела отново да бъда дори.
Забравени перли от спомени имам,
закътали в себе си сила и плам.
Редувам ги бавно, после си взимам
частици от себе си оставени там…
Добре ми е тук, реших да остана,
прахът да почистя и да проветря.
Усещам го, ето, съмнение няма-
стеле се ухание на свежи цветя.
И вдишвам дълбоко , затварям очи,
наслада се влива дълбоко с кръвта.
Вълнение, тръпки, топлина и сълзѝ-
преоткривам живота насред красота.

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...