Почти приказно

0 Posted by - 20/03/2013 - Друга поезия

Навлязох в свят приказен, потаен
на бягащи от рутината и самота.
Започнах героите да опознавам
и не вярвах – мислех, че е зла шега.
Принцесите превърнали се в „шпаги“,
а принцовете пък – доволно спящи.
И с вяра не се търсят вече жаби,
а само се целуват нечии задници.
Не се носят вече кошнички на баба,
с вълка се търси само уединение.
Отровни ябълки не трябват чужди,
че в нужда лично са произведение.
Наплашен звярът свит, опитомен е
красавицата звяр е – лично мнение.
С лъжи искрящи чувства се облечена,
девойката с кристалната обувка.
Достойнство в пепелтa лежи съблечено,
свенливост, честност- всичко е преструвка.

Не! Не искам да съм даже малка част
от таз реалност грозна, изкривена.
Попаднала за малко в нейна власт,
отърсих се –
не е тя моята вселена.

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...