Нужен

0 Posted by - 27/02/2013 - Някакви мисли по никое време
„Не се заблуждавай, че щом някой се опитва да те утеши, той живее безметежно сред простите и нежни думи, които понякога ти помагат. В живота му има много трудности и тъга, далеч надхвърлящи твоите. Как иначе би намерил подобни думи!?!“
Райнер Мария Рилке
Приятели се намират: кога израстваш и делиш с тях цял един живот; кога случайно се натъкваш на хора, които няма как по друг начин да ги определиш, освен като приятел, съвсем естествено. 
Тези от втория тип обикновено идват в доста труден момент. И се оказват истинска изненада. Вместо обичайните поучавания, съвети, дори обвинения – всеки го прави, дори и дългогодишните приятели, получаваш друго. Лек разговор, сякаш неангажиращ, но тъкмо обратното; интерес, но не и нахалност; шега, но не и осмиване; ирония, но не и подигравка. И въпроси, въпроси… Накрая някой наистина да попита, а не да си мисли, че всичко му е ясно относно хората. Някой, който да мине отвъд клишето и да види персоналното.
Когато си изгубен и дните са безкрайни, мъчителните моменти – чести, а усмивките липсват изобщо, разбирането е едно от малките неща, които намираш. Съчувствието дразни, непохватните опити за помощ – също. Сякаш ти казват колко си безсилен да се справиш сам, подчертават слабостите ти и те обвиняват за мекушавостта ти. Доста нерадостно, нали?! Но някой някакси успява да премине през всичко това и да стигне до теб, все едно не забелязва какво става наоколо. И помога. Дава  усмивки и настроение, интерес за нещо ново, доверие – въпреки собственото му недоверие към всичко и всички. И го усещаш точно така през цялото време. Нужен. Приятел. 
И се надяваш някога да можеш да бъдеш също толкова нужен  за някой. Да бъдеш приятел. Или нещо повече.
Благодаря ти, ragazzo!

 

Кажи си мнението

Loading Facebook Comments ...

No comments

Leave a reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.