Полъх

0 Posted by - 25/09/2012 - Любов, Любовна поезия
Усещаш ли как вятърът лъхва
и небрежно ти милва лицето?
Напомнящ ласка на въздъхващ,
тих, еротичен стон на сърцето.
И как роши косата небрежно
сякаш пръсти са леко преминали,
и донася ти ухание нежно
на заключен порив, изстинал.
Събуди ли те ромон дъждовен
на тежки капки кристална вода?
Сякаш миг преди е отронена
моята сладко-горчива сълза.
А настъпваща влагата вкуси ли
с тази изливаща огън вода?
Сякаш целуваш моите устни
не вчера, не утре – сега!
За менe спомен ти имаш ли
или само мечта съм незнайна?
Следвай вятъра, ще те упъти.
Намери своята мъничка тайна.

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...