Огледало

0 Posted by - 30/08/2012 - Друга поезия
Един въпрос задавам си от време
за малката човещина сега –
къде изгуби се надеждата
и вярно ли, че движи ни страха?
И че все ни гони параноя
за всеизвстния нож в гърба.
Сковани от собствените мисли
за злобата на другите към нас,
не смеем даже и да се усмихнем
без умисъл. А камо ли на глас
да кажеш как се чувстваш можеш,
че, виждаш ли, ще може някой
да се възползва хитро от това.
Какво разбрал, не е толкоз важно,
интригата му щом заплетена сега
събира публика. Наистина е тъжно!
Да мислиш хората еднакви
е самонадеяно, нали?
Че сигурен си в техните мотиви,
те прави мъничко велик?
А може би е всичко огледало
на собствените страхове –
по-лесно е да виждаш само
това, което сам си избереш.
Спокоен да си в малкия си свят
без спазми разни и тревоги,
без смелост и излишна страст.
Човек да си – остава като хоби.

 

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...