Колко е важна за вас тръпката?
Имате ли я в живота си, липсва ли ви, търсите ли я?
Всички тези изживявания и контакти, които ви карат да настръхнете, да ви се свие стомаха, да се възбудите, да се задъхвате/или да ви спира дъха…
Аз съм в търсене точно на това.
Писането, колкото и аматьорско да е, ми дава част от това усещане. Да усетиш вдъхновението, как се оформя една идея, нетърпението да я нахвърлиш на черновата, да избереш точните думи, за да я опишеш. Понякога ми е трудно да опиша представите си, колкото и прости да изглеждат. Личното, изживяното, почувстваното – това е тръпката – да изразиш емоция, която да успее да развълнува четящия. Да предадеш форма на усещането е истинско предизвикателство.
Да откриеш нови хоризонти е тръпка. Любопитството и интересът към непознатото, желанието за изследване, стремежът да достигнеш до същността и да я разбереш, да измериш себе си според откритото и да намериш твоето място в него – още едно предизвикателство. И няма значение дали става въпрос за нови познанства, нова любов, нова страна, нов пейзаж, нова музика, нова книга, нов филм…
Да преоткриеш старото е тръпка. Да погледнеш назад в спомените с нови очи, да преразгледаш нещо до болка познато и да го видиш все пак различно, да се изненадаш от себе си и да осъзнаеш промяната, да изплува забравеното от един аромат, от една мелодия или изображение. Иска се смелост да срещнеш някои спомени – още едно предизвикателство.
Да видиш раждането на нещо ново и твое – това е най-голямата тръпка. Да създадеш, да вложиш себе си и да го видиш в резултата, да наблюдаваш израстването и съзряването, да му придадеш форма и да вдъхнеш живот – това е най-голямото предизвикателство. Няма значение, дали става въпрос за книга, блог, картина, музика, филм, дете…
Непрекъснато се появяват нови тръпки и предизвикателства – дори там, където най-малко очакваме.
Вълнуват, възбуждат, спират дъха, наелектризират…изживявай до край – заслужава си!
.
