Мое небе

0 Posted by - 25/02/2012 - Друга поезия
Изгубих ли пътя?
Какво ми се случи?
Мрак около мен се стеле.
Поглеждам нагоре-
Е зейнала пропаст.
Къде си мое звездно небе?
Луната самотна
И тъжна поглежда,
Оставена в мрака и тя.
Къде са звездите –
Любов и надежда
Къде ли и те са сега.
Свалиха ги, да –
на мен ги дариха.
Любов и надежда една,
Повярвах на думата дадена.
Но били са напразни слова.
Потънаха дните ми,
Отроних самотна сълза.
Погълна ме бездната,
Единствена аз
И тази самотна луна.
Изтича по малко
Животът и Времето.
Нехаещи за мойта тъга.
Но толкова нужни –
Те балсам са за бремето,
За мен, жадната – глътка вода.
Събрах ги желанията – всички накуп,
Любов и надежда една.
И върнах звездите на място,
Където ги чакаше тъжна луна.
Огряха ми пътя-.
Намерих и себе си.
Отворих очи и видях
Звездите, които
Били са до мен неизменно
Преди, в пропастта и сега.
Усмихвам се, вярвам и гледам нагоре –
Там виждам сияние,
пълно с желания,
С милион обещания.
И ме карат да се чувствам добре.
Политам, свободна – леко перце.
Здравей, мое звездно небе!

Кажи си мнението

No comments

Leave a reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...