Опрощаваща миналото

1 Posted by - 02/12/2017 - Друга поезия, Любов
Когато камъкът
в гърлото,
събиращ всичко преглъщано,
под натиска вътрешен
на пеперуден замах,
се превърне на прах
от милион обещания,
като в сън
с предсказание
и ти разкрие гласа –
ти се ще да крещиш,
да раздираш вината,
с която мълчиш
един образ
едно име,
които болиш…;
ти се ще да раняваш
до кръв тази плът,
да смъкнеш и кожата,
изтръгвайки спомена
жигосан веднъж
и да почнеш да дишаш
дълбоко
и леко,
с отпуснати жили –
без да стягаш сърцето,
с обърнати длани –
юмрукът разтворен,
готови за ласките
на новите спомени;
ти се ще да откъснеш
всички нервни рецептори
и заедно с чувствата
да захвърлиш и времето…
Но има само въздишка
на безкрайна умора,
опрощаваща миналото.
И си свободен.

 

Related posts:

Кажи си мнението

Loading Facebook Comments ...

No comments

Leave a reply