Неизбежно

0 Posted by - 11/02/2015 - Любов, Любовна поезия
Размекнах се. И всичко е в мъгла.
Но нямам против в нея да се гмурна
и да се изгубя в ласкавата мекота
на сънищата ми…без да се завърна.
Трепти сърцето ми. И пръстите трептят.
Ще трябва да е някакво вълнение.
Че чувствам как накъсан е дъхът
и пулсът как танцува с ускорение.
Премрежих поглед с твоята съблазън.
Усмивката ми се изпълни с обещания.
И всичките желания недоизказани
приеха тъй реални очертания.
Стените ми събори на руини.
Гориш отвътре, превзел ми барикадата.
Завземаш всяка педя на ума ми.
Доброволно изкачих се и на кладата.
Полегнах изнурена и покорна.
Напълно във властта ти се предадох.
Почувствах се робиня, волна.
Зависима във независимост останах.
Какъв финал! Не, само е началото.
Неизбежното започна щом те вкусих.
Съпротивата ми се обрече на провал,
щом в глътка мъжки поглед се изгубих.

Кажи си мнението

Loading Facebook Comments ...

No comments

Leave a reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.