ОСЕЗАЕМ

0 Posted by - 20/11/2013 - Любов, Любовна поезия
Пълнолуние и чаша кафе
са виновни,че слушам нощта.
Лениво стеле се кадифено небе
под перфектния звук – тишина.
Полюлява се страстно в съблазън
мисълта ми в синхрон с песента
на мълчаливите струни – отрязани
гласове на копнеж в немота.
И превързва очите ми с дим,
изтеглен от горящата рòба.
Свлича се бавно по тяло без грим,
оковава китките и оставя ме гола.
Погалва бавно страните ми хладни,
настръхва кожата под ваещи пръсти,
в разгулно пиянство са сетивата ми жадни…
Мисълта ефимерна е…
осезаем парфюмът ти мъжки.

Кажи си мнението

Loading Facebook Comments ...

No comments

Leave a reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.